Поради административно забавяне много нови лекарствени терапии, които гражданите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти през 2019 г. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение за хиляди пациенти, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Голяма част от тях от години са утвърдени и широко използвани в повечето европейски държави.

Тазгодишното закъснение е резултат от поредица от забавяния на административни процедури. През септември 2018 г. Комисията по оценка на здравните технологии (ОЗТ) по различни причини не успява да проведе редица заседания.

27.10.2017 г. гр. София. Много нови лекарствени терапии, които пациентите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти и през 2018 г., предупредиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Причината е мораториум върху заплащането им от НЗОК през 2018 г., приет от Надзорния съвет на НЗОК, който предстои да бъде разгледан от Парламента. Оказва се, че поради тази забрана широко прокламираното увеличение на средствата за здраве с 400 милиона лв. няма да доведе до подобряване на лекарственото лечение на българските пациенти. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Касата.

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) изпрати Отворено писмо до Министерство на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса и Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти относно Програми за подобряване на достъпа на пациентите чрез намаляване на доплащането на частично заплащани от НЗОК лекарствени продукти.

Българските пациенти са първенци в Европа по доплащане на здравни грижи и лекарства. Според данни на Евростат 46% от плащанията за здравеопазване са лични разходи на пациентите. При лекарствата доплащането достига 50%. Много проучвания демонстрират, че високото доплащане от пациент води до отказ от лечение или самоволно намаляване на предписаната доза, а оттам и до влошаване на крайния резултат от лечението.