Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) заявява необходимостта от устойчив и предвидим модел за лекарствено осигуряване като част от по-широкия дебат за бюджета на здравеопазването и НЗОК.

Позицията е представена в контекста на предстоящите бюджетни решения и нарастващия натиск върху здравната система. ARPharM подчертава, че една от ключовите цели на здравната система трябва да бъде осигуряването на навременен достъп на българските пациенти до ефикасно и съвременно лечение, особено при тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания.

По данни, представени от Асоциацията, лекарите в България предписват около 57 милиона опаковки лекарства годишно, които се заплащат от НЗОК. Това представлява приблизително една трета от всички лекарства по лекарско предписание, а останалите две трети се заплащат директно от пациентите. Лекарствата, покривани от НЗОК, се използват от около 1,6 милиона здравноосигурени лица – близо една четвърт от населението на страната, обикновено пациенти с тежки или хронични заболявания.

ARPharM представя данни, според които България работи със значително по-нисък публичен ресурс за лекарства в сравнение с държавите от ЕС. Общата стойност на лекарственото лечение, предписвано по каса, е около 220 евро на човек от населението годишно, докато НЗОК реално заплаща около 150 евро. Разликата се покрива чрез допълнителни отстъпки, възстановявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в държавите от ЕС публичните плащания за лекарства достигат около 500 евро на човек годишно.

Според асоциацията този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и вече достига около 30% от стойността на лекарствата, заплащани от НЗОК. При част от новите терапии отстъпките могат да достигнат нива, които правят участието на компаниите икономически неустойчиво. В България достъпът до иновации е ограничен – десетки иновативни терапии, одобрени в ЕС в периода 2022–2024 г., не са достъпни в страната. Това са терапии за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи заболявания.

„Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране“, подчертава Павел Колев, председател на ARPharM.

„Фармацевтичната индустрия е партньор на здравната система и вече поема значителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има само при споделена отговорност и предвидим модел“, заявява изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев.

ARPharM подчертава, че производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Цените на производител на лекарствата, които лекарите предписват, по закон не могат да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите продукти в Европейския съюз и се проверяват регулярно.

Асоциацията предупреждава, че комбинацията от най-ниски цени на производител, нарастващи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета създава реален риск от забавяне на навлизането на нови терапии, ограничен интерес за регистрация на иновации в България и рискове за непрекъснатостта на лечението на пациентите.

ARPharM предлага два ключови елемента за устойчив модел: предвидимо увеличение на бюджета за лекарства, съобразено с нарастващите здравни потребности и навлизането на нови терапии, както и въвеждане на разумен таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им нарастване. Инвестицията в съвременно лечение не трябва да се разглежда единствено като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, работоспособност и човешки капитал.