top of page
news.png

News

SCIENTIFIC EVENT

If you want, you can send details about your upcoming scientific event by filling out the form on our Scientific events web site www.arpharm-e4ethics.org.

Тодор Кесимов е новият председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM)

26 май 2023 г., София

На проведено редовно отчетно-изборно Общо събрание на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на 18 май 2023 г., беше избран нов председател на Управителния съвет.

Тодор Кесимов, който досега беше член на УС, е новият председател на ARPharM. Той е управител на „Такеда България“ ЕООД, финансист по образование и от 2020 г. е член и на Управителния съвет на Японско-българска бизнес асоциация.

Досегашният председател на УС, д-р Стамен Банковски, ще заеме позицията заместник-председател. Д-р Боряна Алексиева, ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Джонсън и Джонсън, и г-н Хешам Сабри, генерален мениджър на Рош България, също запазват позициите си в Управителния съвет.

По време на Общото събрание бяха избрани три нови лица, които да влязат в състава на управителното тяло на Асоциацията. Те са г-н Павел Колев – управител на АбВи за България, г-жа Мария Луканова – мениджър пазарен достъп в Байер България, и д-р Крум Касабов – директор на Ново Нордиск за България.

Еволюция на достъпа до здравеопазване в България през последното десетилетие

20 април 2023 г., София

Изпълнителният директор на ARPharM, Деян Денев, взе участие в два от трите конгресни дни в рамките на 11-ти Адриатически конгрес по фармакоикономика и резултати от изследването с фокус върху Централна и Източна Европа.

Той изнесе презентация на тема „Еволюцията на достъпа до здравеопазване в България през последното десетилетие“ в откриващата сесия на първия панел и постави основите на последващите дискусионни тези.

Изнесените данни от презентацията на ARPharM показват, че през последното десетилетие достъпът до здравеопазване в България несъмнено се е подобрил, за което свидетелства удвоеният процент на публичните разхода за здравеопазване, но въпреки това инвестициите в здраве остават значително на по-ниско от средното за ЕС ниво.

Съществен недостатък на системата е високият процент доплащане от страна на пациентите. Увеличен е броят на медицинските специалисти, болничните легла, амбулаторните центрове и медицински лаборатории. Същевременно медицинските грижи в страната остават неравномерно разпределени, като е налице сериозен недостиг на специалисти по здравни грижи.

Профилактиката и скринингът се задържат на много ниски нива. Достъпът до иновативни терапии се е подобрил.

Избран е нов председател на управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България

8 юли 2022 г., София

На редовно отчетно-изборно заседание на Общото събрание на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), проведено на 19 май 2022 г., бяха избрани двама нови членове на Управителния съвет (УС) на сдружението.

Другият нов член на УС е д-р Боряна Алексиева - ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Янсен – фармацевтичните компании на Johnson & Johnson, България.

Новите фигури в ръководството на ARPharM ще продължат усилията на организацията в посока подобряване на достъпа на българските пациенти до качествено, съвременно и ефективно лекарствено лечение и ще си сътрудничи с всички държавни институции и пациентски организации за изготвянето на балансирани политики за подобряване на здравната система у нас.

Достъпът до лекарства в Европа

14.04.2022 г., София

Милиони хора в цяла Европа имат нужда от новите научни открития в медицината, но не винаги имат достъп до тях. Данните от индикатора W.A.I.T на EFPIA показват, че периодът между разрешаването за употреба и достъпът на пациентите може да варира от четири месеца до 2,5 години, в зависимост от държавата и региона. Пациентите в Северна и Западна Европа обикновено могат да получат достъп до нови лекарства между 100 и 350 дни след издаване на разрешение за употреба. За хората, живеещи в Южна и Източна Европа, това може да отнеме между 600 и 850 дни, преди лекарството да стане достъпно. В България пациентите чакат 764 дни.

Причините за тези забавяния са много. В неотдавнашен анализ EFPIA идентифицира 10 взаимосвързани фактора, които ограничават или забавят достъпа до лекарства. Те могат да бъдат както бавни регулаторни процеси, така и късно подаване на заявления за ценообразуване и заплащане с публични средства, закъснения в оценката на новите здравни технология, изисквания за дублиране на оценките за клинична ефективност и безопасност, забавяне на решенията за реимбурсация и на актуализациите на утвърдените терапевтични алгоритми, свързани с въведени в националните законодателства изисквания, като например включване в реимбурсация само веднъж годишно в България.

Новите предложения от научноизследователските фармацевтични производители трябва да намалят неравенствата в достъпа на пациенти до лекарствени продукти в Европа

11.04.2022 г., София

Нови предложения от членовете на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) могат съществено да подобрят достъпа до иновативни лекарствени продукти в държавите членки в ЕС и да намалят с няколко месеца времето, през което пациентите чакат за да бъдат лекувани с нови терапии.

От днес членовете на EFPIA се ангажират да подават заявления за ценообразуване и реимбурсация във всички държави-членки от ЕС колкото е възможно по-бързо, но не по-късно от 2 години от получаването на централизирано разрешение за употреба и при положение, че това е възможно с оглед особеностите на националните системи. Този ангажимент е израз на желанието да се осигури по-бърз и по-справедлив достъп до нови лекарствени продукти за пациентите в Европа.

РЕШЕНИЯ ЗА НЕРАВЕНСТВАТА В ДОСТЪПА ДО ЛЕКАРСТВА НА ПАЦИЕНТИТЕ В ЕВРОПА

ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ИНДУСТРИЯТА ЗА ПРОАКТИВЕН ПОДХОД

Откриват се нови лекарствени продукти с потенциала да трансформира живота на пациентите, начинът, по който мислим, управляваме и предоставяме ресурси на здравеопазването. Иновациите обаче имат значение само, ако достигат до пациентите, кога и където те имат нужда от тях. Както е илюстрирано от последното проучване на EFPIA - W.A.I.T. Indicator, проведено през 2021 г., средното време за получаване на реимбурсация за иновативни лекарствени продукти в държавите в ЕС и Европейското икономическо пространство продължава да бъде 511 дни, като продължителността на изчакване на достъпа варира от 133 дни в Германия до 899 дни в Румъния.

През последните две години EFPIA документира причините, които стоят зад тези забавяния и липса на достъп. EFPIA публикува оценка на основните причини за липса и забавяне (дефинирано като продължителност от време от европейското разрешение за употреба до наличността на ниво държава членка) на иновативни лекарства, надграждайки отдавна установените WAIT анализи.

Експерти и политици: Нужни са инвестиции, ефективност и резултати в здравеопазването

22.06.2021 г., София

Българското здравеопазване трябва да направи стратегически скок, според участници в дискусия за бъдещето на системата.

На 22 юни 2021 г. се проведе онлайн дискусия с представители на основните политически партии, на служебното правителство и на здравните власти на тема „Инвестиции в здравеопазването“. Тя се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Модераторът на дискусията Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, обясни, че целта на форума е да се обсъдят увеличаването на публичните инвестиции в здравеопазването и оптимизиране на контрола и ефективността на системата като част от стратегическия дневен ред на страната, нуждата от обновяване на инвестиционната стратегия в сектора с оглед постигане на по-добри здравни резултати, очакванията за 2022 г. в контекста на забавена диагностика и лечение през 2020 и 2021 г. в резултат от пандемията. „Българското здравеопазване трябва да направи стратегически скок и да се приземи там, където е здравеопазването на много страни в Европейския съюз“, каза Денев.

Избран е нов управителен съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България

31 май 2021 г., София

Д-р Светослав Ценов е новият председател на УС на ARPharM

На редовно отчетно-изборно заседание на Общото събрание на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), проведено на 18 май 2021 г., бе избран нов състав на Управителния съвет (УС) на сдружението.

За председател на УС на ARPharM с двегодишен мандат е избран д-р Светослав Ценов, директор за България, Румъния и Унгария на фармацевтична компания Astellas, а заместник-председател по традиция на приемственост става д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Амджен България и досегашен председател на асоциацията.

Останалите членове на УС на ARPharM са: Г-жа Екатерина Карпузова - Байер България, д-р Ана Цакова – Мерк България, г-н Сава Тодоров - Мерк Шарп и Доум България, Г-н Хишам Сабри - Рош България и Г-н Тодор Кесимов - Такеда България

Партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“ настояват публичните инвестиции за здраве да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП

02.03.2021 г., София

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), съвместно с Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз, стартира третия етап от кампанията „Заедно за повече здраве“, която е фокусирана върху очертаването на значението на сектор здравеопазване като част от националната сигурност и необходимостта от увеличаване на публичните инвестиции в българското здравеопазване.

Ключовите организации на заинтересованите страни се обединиха зад общи принципи за ускорено развитие на българското здравеопазване и настояха политическите партии да постигнат и следват консенсус за подобряване на резултатите в здравеопазването в България чрез увеличаване на публичните инвестиции до 8% от БВП до 2025 г., въвеждане на електронно здравеопазване, подобряване на достъпа на пациентите до съвременни терапии и измерване на ключови здравни показатели.

БОРБАТА С COVID – 19


Иновативните фармацевтични компании подкрепят българската здравна система в борбата срещу COVID-19
Дарения на обща стойност 2 400 000 лв.

01.07.2020 г., София

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) и членуващите в нея фармацевтични компании са ангажирани с глобалната борба срещу пандемията COVID-19 или коронавирус. Мислите ни са с хората, засегнати от инфекцията, и техните близки, както и с лекарите и фармацевтите, които са на предната линия в борбата за преодоляването на пандемията.

Научноизследователската фармацевтична индустрия е фокусирана върху три ключови области:

• разработването на диагностични методи, създаването на нови ваксини и лекарствени терапии, които да послужат в борбата срещу COVID-19;

• подпомагане на правителствата и здравните системи на местно ниво;

• гарантиране на доставката на лекарства за пациентите, които се нуждаят от тях.

Позиция на ARPharM във връзка с взаимодействие между фармацевтичните компании и медицинските специалисти в условията на пандемия

12.05.2020 г., София

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) и членуващите в нея фармацевтични компании са ангажирани с глобалната борба срещу пандемията COVID-19 в следствие на коронавирус. Мислите ни са с хората, засегнати от инфекцията, и техните близки, както и с лекарите и фармацевтите, които са на предната линия в борбата за преодоляването на пандемията.

Научноизследователската фармацевтична индустрия е фокусирана върху три ключови области:

разработването на нови ваксини, диагностика и лекарствени терапии, които да послужат в борбата срещу COVID-19 – около 7 кандидати за ваксини и над 30 антивирусни лекарства в различни етапи на развитие или употреба понастоящем се изследват от иновативните фармацевтични компании в над 25 клинични изпитвания, за да се установи дали те са ефективни за предпазване или при лечение на пациенти с COVID-19.

bottom of page