Какво е коронавирус?

Коронавирусите са голямо семейство вируси, които могат да причинят заболявания при животни и хора. При хората е известно, че няколко коронавируси причиняват респираторни инфекции, вариращи от обикновена настинка до по-тежки заболявания като Middle East респираторен синдром (MERS) и тежък остър респираторен синдром (SARS). Най-скоро[no откритият коронавирус причинява заболяването COVID-19.

COVID-19 е инфекциозното заболяване, причинено от най-скоро открития коронавирус. Този нов вирус и болест бяха неизвестни преди началото на епидемията в Ухан, Китай, през декември 2019 г.

Какво прави индустрията в Европа, за да подпомогне битката срещу коронавируса?

Като индустрия ние #НямаДаСпрем да се броим с пандемията COVID-19 и предотвратяването на бъдещи огнища. Първите ни мисли са с всички засегнати от пандемията на коронавирус.

02.03.2020 г., София Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и членуващите в нея фармацевтични компании са ангажирани с глобалната борба срещу пандемията COVID-19 и коронавирус. Мислите ни са с хората, засегнати от инфекцията, и техните близки, както и с лекарите и фармацевтите, които са на предната линия в борбата за преодоляването на пандемията. Научноизследователската фармацевтична индустрия е фокусирана върху три ключови области: • разработването на диагностични методи, създаването на нови ваксини и лекарствени терапии, които да послужат в борбата срещу COVID-19; • подпомагане на правителствата и здравните системи на местно ниво; • гарантиране на доставката на лекарства за пациентите, които се нуждаят от тях.

През юни 2019 г. за четвърта поредна година фармацевтичната индустрия в Европа оповести предоставянето на стойност. Предоставянето на стойност от една страна е за научноизследователска и развойна дейност, а от друга в подкрепа участието и организирането на научно-образователни събития като семинари, конференции и конгреси.

Правилата и условията на оповестяването са заложени в Кодекса за оповестяване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации. България, като член на европейското семейство, е част от този процес.

Болестите никога няма да спрат или да изчезнат. За щастие, не спират нито науката и изследователите. Точно както не спряха през 80-те години, когато иглата и спринцовката бяха единственият известен начин за инжектиране на инсулин, или през 90-те години, когато ХИВ означаваше смъртно наказание, или през 2000-те, когато унищожаването на раковите, засегна и здравите клетки.

Какво би означавало да се забави началото на болестта на Алцхаймер? Може ли антителата да забавят нашата резистентност към антибиотици и да помогнат за преодоляване на бактериалните инфекции? Какви клетъчни терапии ще са необходими, за да се избегне завинаги агресивна химиотерапия? А има ли потенциал за генна терапия, която да намали нуждата от доживотно лечение?

На 16 април 2019 г. редовно отчетно-изборно заседание на Общото събрание на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) бе избран нов състав на Управителния съвет (УС) на сдружението.

Новото ръководство на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ще продължи усилията на организацията в посока подобряване на достъпа на българските пациенти до качествено, съвременно и ефективно лекарствено лечение и ще си сътрудничи с всички държавни институции и организации за изготвянето на балансирани политики за подобряване на здравната система у нас.

Поради административно забавяне много нови лекарствени терапии, които гражданите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти през 2019 г. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение за хиляди пациенти, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Голяма част от тях от години са утвърдени и широко използвани в повечето европейски държави.

Тазгодишното закъснение е резултат от поредица от забавяния на административни процедури. През септември 2018 г. Комисията по оценка на здравните технологии (ОЗТ) по различни причини не успява да проведе редица заседания.

В България държавата поема много малка част от крайната стойност на лекарствата за сметка на пациентите. Нарастването на общите разходите за лекарствено лечение у нас е логичен и нормален процес, базиран на обективни причини.

В периода 20-24 ноември 2017 г. ИАЛ провежда онлайн кампания за популяризиране на съобщаването на подозирани нежелани реакции на лекарствата. Тя е част от втората кампания "седмица на осведомеността" в рамките на Европейския съюз. Тази година кампанията е фокусирана върху лекарствата, отпускани без лекарско предписание. 

27.10.2017 г. гр. София. Много нови лекарствени терапии, които пациентите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти и през 2018 г., предупредиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Причината е мораториум върху заплащането им от НЗОК през 2018 г., приет от Надзорния съвет на НЗОК, който предстои да бъде разгледан от Парламента. Оказва се, че поради тази забрана широко прокламираното увеличение на средствата за здраве с 400 милиона лв. няма да доведе до подобряване на лекарственото лечение на българските пациенти. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Касата.

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) изпрати Отворено писмо до Министерство на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса и Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти относно Програми за подобряване на достъпа на пациентите чрез намаляване на доплащането на частично заплащани от НЗОК лекарствени продукти.

Българските пациенти са първенци в Европа по доплащане на здравни грижи и лекарства. Според данни на Евростат 46% от плащанията за здравеопазване са лични разходи на пациентите. При лекарствата доплащането достига 50%. Много проучвания демонстрират, че високото доплащане от пациент води до отказ от лечение или самоволно намаляване на предписаната доза, а оттам и до влошаване на крайния резултат от лечението.

На фона на най-ниските цени на производител в Европейския съюз, през 2017 г. фармацевтичните компании ще предоставят на НЗОК компенсация на разходи за лекарства под формата на отстъпки на стойност 130 милиона лв. (при 47 милиона за 2015 г. и 87 милиона за 2016 г.). Допълнително, фармацевтичните компании ще компенсират чрез отстъпки към търговци на едро и дребно доплащането от пациенти за лекарства на стойност 60 милиона лева, чрез програми за подобряване на достъпа за частично заплащани от НЗОК медикаменти в областта на респираторни заболявания, диабет, ревматология, хепатит C, кардиология, неврология и др.

През юни 2017 г. за втора поредна година фармацевтичната индустрия в Европа оповести предоставянето на стойност за научно-изследователска и развойна дейност както и към здравни организации и медицински специалисти, така и към техните професионални/съсловни организации - подпомагане или организиране на научно-образователни събития, регистрационни такси, лекторски хонорари.