
Новини и прес съобщения
Научно събитие
Ако желаете можете да изпратите данни за Ваше научно събитие като попълните формуляра в нашия сайт за научни събития www.arpharm-e4ethics.org.
Едностранният административен подход при налагане на отстъпките може да засили тенденцията за оттегляне на лекарства от реимбурсация
Днес, 30.11.2015 г., в София се проведе работна среща на тема: „Устойчивост на здравната система - индивидуални и рамкови споразумения при реимбурсация на лекарствени продукти“. Организатор на събитието е Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Целта на работната среща беда допринесе за изграждането на работещ механизъм за споделяне на финансовия риск при за¬плащане с публични средства на лекарствени терапии, който ще позволи достъпа на българските пациенти до съвременни лекарствени продукти да продължи да се подобрява, при контролиран ръст на публичните разходи.
Директорът на ARPharM Деян Денев отбеляза, че страната ни е на едно от средните нива в Европа по процент на въведени иновативни медикаменти. Данните сочат, че до българския пациент са достигнали 43% от медикаментите, регистрирани в Европейската агенция по лекарствата. В Румъния те са едва 8%. С най-голямо покритие от 90% са Норвегия и Австрия. В същото време България е с най-дълъг срок за въвеждане на иновативни терапии след регистрацията им на европейско ниво. Средно забавянето на достъпа на българите до иновативни медикаменти е 956 дни, което е близо 3 години. Приблизително същият е срокът и в Румъния (921 дни). Във всички останали държави срокът е съкратен под 700 дни, като най-бързо лекарствата стигат до пациентите в Дания (102 дни), Швейцария (107 дни) и Австрия (131 дни). България е на едно от последните места в Европа и по публични разходи отделяни за лекарства на човек. Така например по данни от 2011 г. за амбулаторно лечение на един пациент са предвидени около 60 евро, докато в Швейцария тази сума е около 480 евро, в Германия – около 360 евро, в Гърция – около 355 евро. След България остават само Полша, Румъния и Сърбия. Страната ни изостава още повече в публичните разходи за лекарства като се отчете и тежестта на ДДС - близо 17% от разходите на НЗОК и домакинствата за лекарства се дължат на начисляването на ДДС. В Румъния и Естония тежестта на ДДС в разходите за лекарства е 8.26%, в Полша – 7.41%, в Литва и Унгария – едва 4.76%.
Анализите сочат, че разходите за здравеопазване, в това число и за лекарства, нарастват най-бързо в „догонващите“ държави. За периода 2004 - 2010 г. с най-голям ръст са Словакия (98%), Полша (72%), Естония (70%) и България (69%). В държави с високо финансирани здравни системи нивото на разходите е с по-малък процент – Холандия (15%), Унгария (20%), Великобритания (24%).
По време на форума бе отбелязано, че с въвеждането на задължителните отстъпки в цените на лекарствените продукти без аналог у нас през тази година компаниите ще компенсират разходи на здравната система от около 44 млн. лв. За следващата се очаква компенсацията да възлезе на около 68 млн. лв. Допълнително компаниите са открили банкови гаранции на обща стойност над 130 милиона лева. Финансовата тежест, поета от иновативната фармацевтична индустрия, за да може достъпа на българските пациенти до съвременна терапия да се запази и да се подобри, е значителна.


